На 25 януари отиващият си Парламент прие изменения и допълнение в Закона за медиацията. С това медиацията стана задължителна по част от делата, а съдът получи правомощията да задължи участието в подобна среща и по други производства. Така практически страните ще бъдат заставяни да участват в една информационна среща относно характеристиките на процедурата по медиация и как тя може да бъде приложена в техния конкретен случай. Делата, които попадат в сферата на задължителната медиация включват спорове в следните сфери:
- спорове между съсобственици и в етажната собственост;
- спорове относно изплащане на стойността на дружествен дял в ООД;
- отговорност на управител или на контрольор за вреди в ООД.
По всички тях съдията, след получаване на искова молба и отговор на нея, ще задължава страните да участват в информационна среща относно възможностите, които процедурата по медиация може да им предостави. Въпросната среща ще следва да съдържа като задължителен свой компонент подробното разясняване на естеството на процедурата по медиация, нейните принципи и очакванията, които страните могат да имат спрямо крайния й резултат. Това по същество не включва задължение на страните да коментират спора по същество, а още по-малко им възлага в тежест постигането на едно или друго решение. Както и в общият случай принципът на доброволността, пренесен и на плоскостта на задължителната медиация ще означава, че страните изцяло ще приемат дали да сключат споразумение помежду си и ако да – в каква насока да бъдат неговите параметри.
От своя страна, с измененията в закона се създадоха една втора група дела – а именно тези, при които по преценка на съдията страните ще могат да бъдат заставяни да участват в процедура по медиация, която подобно и на горепосочените процедури ще включват единствено задължение да бъдат информирани от медиатор относно естеството и ползите на медиацията в конкретния им казус. Конкретно тези дела, при които решаваща ще бъде оценката на съдията относно това дали те да преминат през медиация, са:
- разводите;
- споровете за родителски права и режим на лични контакти;
- личните отношения на детето с бабата и дядото;
- издръжка;
- искова до размер на 25 000 лв.;
- спорове за собственост и нарушено владение;
- трудови спорове;
- защита на членствени права в търговско дружество;
- защита на права на интелектуална собственост.
Независимо от типа препращане към медиация – било поради естеството на спора или по преценка на съдията, всички тези процедури ще бъдат осъществявани в специални центрове към съдилищата от изрично обучени за целта медиатори-юристи. Начинът на обучение и подбора пък на съдебните медиатори е възложен на Висшия съдебен съвет и предстои да видим как това ще бъде уредено в оставащата година и половина до официалното начало на задължителната медиация. Дали проведени преди инициирането на делото процедури по медиация от медиатори-неюристи, извън специалните центрове към съдилищата ще бъдат зачитани пък остана нерешен въпрос, който единствено времето ще позволи да видим как ще се развие.
Така приетото изменение на Закона за медиацията вече претърпя своите критики относно това, че не е категорично в заставянето на отказалата участие страна да покрие всички разноски по делото. Критиците на новата уредба виждат в това решение отстъпление от политическата воля за налагането на медиацията в страната като част от съдебната реформа. Застъпниците й, от своя страна пък, считат приетата уредба е балансирана, не натоварва прекомерно страните и охранява максимално принципа на поверителността на медиацията.
Как ще се развие бъдещето на задължителната медиация в България предстои да видим. На този етап обаче е важно общественият диалог да продължи с цел прецизирането на уредбата в предстоящата година и половина преди медиацията по висящи дела в страната да стане факт.
Още по темата – можете да намерите от кратката дискусия, която Института по медиация и управление на спорове (ИМЕУС) и Центъра за алтернативно решаване на семейни спорове (ЦАРСК), организираха по темата.